April 14

0 коментара

Защо децата се нуждаят от здрави граници, за да бъдат щастливи като възрастни

От Мартин Рохани

Днешните деца са емоционално неспособни да се справят ефективно в училище и най-вече в различните социални ситуации.

Има няколко проблемни фактора, които допринасят за това и които трябва да вземем предвид:

Технологията

Децата в днешно време не получават или не правят достатъчно физически активности. Те прекарват по-голямата част от времето си с различни джаджи в ръцете си. Тази липса на физически активности е изключително лоша за психическото и физическото им здраве, защото забавя тяхното развитие.

Освен това, прекомерната употреба на технологии може да накара децата да станат дислексични, което от своя страна може да накара мозъците им да не разбират информацията достатъчно бързо.

Използването на телефони, таблети, видео игри и др. също може емоционално да откъсне децата от техните роднини, а емоционалното присъствие на родителите е един от най-важните елементи за здравословното развитие на мозъка им. За съжаление, хората постепенно започват да лишават децата от този естествен източник на умствено подхранване.

Освен физическите активности, социалните взаимоотношения и заниманията на открито също са важни, защото всичко това развива холистично децата, тъй като насърчават положителното поведение и им позволяват да придобият по-голяма увереност в способностите си.

Децата получават каквото поискат… когато поискат.

“Гладен съм!” – „Сега ще спрем да ти вземем нещо“. „Скучно ми е“ – „Ето ти моя телефон да си играеш с него“.

Един от ключовите фактори за бъдещия успех е способността на човек да забави моментното удовлетворение. Всеки се стремим да направи децата си щастливи, но в много случаи моментното удовлетворение прави децата щастливи само за кратък период от време и все по-нещастни в дългосрочен план. Тези, които имат способността да забавят моментните удоволствия в живота, имат много по-висока способност да функционират в стресови ситуации.

Неспособността на детето да забави моментното удовлетворяване често може да се наблюдава в класна стая, в търговските центрове, в ресторантите, магазините за играчки или във всеки един момент в момента, в който детето чуе думата „Не“, защото родителите са програмирали мозъка на детето да получава всичко веднага и на момента,

  • „Синът ми не обича зеленчуци“,
  • „Тя не обича да закусва“,
  • „Той не обича да си ляга рано“,
  • „Тя не обича играчките, но се справя чудесно с новия I-Pad“,
  • „Той не обича да се облича сам“, „Нея я мързи да яде сама“.

Ще чуете много родители да споделят някои от тези неща. Но кога децата поеха цялата отговорност за това как да ги отглеждаме? Как можем да им помогнем, ако ги оставяме да правят нещата, за които съзнателно разбираме, че са лоши за тях?

Ние ги учим, че те могат да правят каквото си искат и че са свободни да пренебрегнат да правят онези неща, които не им харесват. За съжаление, за да постигнем целите си в живота, трябва да правим всички необходими неща, а това невинаги са неща, които ни харесва. Децата може и да знаят какви искат да станат, когато пораснат, но ако не успеем да ги научим как да правят саможертви, те никога няма да постигнат целите си и никога няма да се превърнат в хората, които искат да бъдат.

Неограничено време за игра.

Създадохме свят, където децата ни могат да се забавляват безкрайно. В момента, в който родителя види детето си да скучае, той се втурва да ги забавлява. Ако родителя постъпи по друг начин, той смята, че не изпълнява задължението си като родител. Живеем в два отделни свята. Те са в техния „свят на забавлението“, докато ние сме в нашия „свят на работата“.

Но защо децата да не ни помогнат из кухнята или да перат с нас? Защо пък да не почистят собствените си стаи и да подредят играчките си в ред (ако приемем, че имат физически играчки)? Това е монотонна работа, която обучава мозъка да работи по време на скука.

Това е „мускул“, който трябва да се тренира и развива, за да могат децата да усвояват уроците, които учат в училище. Когато децата получат някаква задача за писане, те например ще кажат: „Не мога, това е трудно и скучно“. Защо се получава така? Получава се така, тъй като „мускула“, който отговаря за това мозъка да работи, не може да се развие от непрестанните игри и забавления, а се развива, когато всеки ден отделяме време, за да научим детето как да работи с този мускул.

Оправянето на стаята, помагането в кухнята, изхвърлянето на кошчето за боклук, пускането на пералнята или друг вид домашна монотонна работа, където детето може да я прави с вас, е един от начините да развиете този мускул. Разбира се, най-добре би било, ако направите така, че тези неща да бъдат разглеждани като игри, а не като наказания.

От къде можете да започнете?

Ограничете използването на технологиите и се свържете с тях на емоционално ниво.

Споделете смеха си с тях, гъделичкайте ги, напишете им бележка в кутията им за обяд, която да изразява вашата грижа и обич към тях, отидете някъде на вън заедно да обядвате, танцувайте заедно, играйте заедно с тях, бийте се с възглавници, играйте настолни игри, излезте на вечерна разходка с фенерчета правете възможно най-много активности, които да ви свържат на емоционално ниво.

Практикувайте забавяне на моментното удовлетворение.

Научете ги как да чакат и да бъдат търпеливи. Постепенно разширявайте времето между „искам“ и „получавам“. Избягвайте използването на технологии в колата, ресторанта и вместо това ги научете да говорят през това време (или може да играете на някои вербални игри, докато чакате). Ограничете консумацията на нездравословна храна между правилните хранения.

Не се страхувайте да поставяте граници. Децата се нуждаят от граници, за да растат щастливи и здрави.

Направете график за хранене, сън, време за компютърни игри и гледане на анимационни филми. Помислете какво е добре за тях в дългосрочен план, а не това, което в момента желаят. Те със сигурност ще ви бъдат благодарни за това по-късно в живота си.

Отглеждането на деца е трудно. Трябва да сме креативни, за да направим най-доброто за тях… и като казвам „най-доброто за тях” понякога това са неща, които са обратното на това, което искат. Децата се нуждаят от здравословна и подхранваща храна. Те трябва да прекарат повече време на открито и да си лягат рано, за да могат на следващата сутрин да се представят добре в училище. Превърнете нещата, които не обичат да правят, в емоционално стимулиращо и забавно изживяване.

Научете ги да вършат монотонна работа от най-ранна възраст, защото един ден това ще бъде ключов компонент в техния трудов живот.

Отново, сгъване на прането, сортиране на играчките им, слагането на дрехите на закачалките, сортиране на хранителни стоки, оправянето на масата и леглото им… можете да измислите много неща. Бъдете иновативни. И ако успеете да ги накарате да разглеждат тези задачи като игри, то тогава вие сте просто златни!

Научете ги на социални умения.

Научете ги на стойността на споделянето, как да печелят и как да приемат поражения, как да правят компромиси и как да правят комплименти на хората.

Можете да помогнете на децата си да станат по-упорити, по-умни и по-устойчиви, така че, когато един ден напуснат дома ви, те ще могат да се изправят пред света с уменията и смелостта, необходими за успеха.

И не забравяйте: Отношението на децата към живота може да промени в момента, в който родителите променят отношението си към родителството. Бъдещето им е във вашите ръце.

Ако статията ви е харесала и вдъхновила, моля, не забравяйте да я споделите с вашето семейство и приятели във Facebook от бутоните за споделяне по-долу <3

За Автора

Мартин Рохани

Казвам се Мартин Рохани и съм автор на книгата "73 Умения на Щастливите Хора", лектор и предприемач. Също така съм и основател на сайта - MartinRohani.com. Вярвам, че хората са много повече от това, което си мислят и че знанието за това е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от възможностите и скрития си потенциал. Мисията ми е да помагам на тези, които се борят да разгърнат личния си потенциал, да се освободят от блокиращи вярвания и задръжки, като стимулирам хората да създадат стратегии за живота, които разширяват въображението им за това, което е възможно. За да се случи това се фокусирам към развитието на автентичността и подсъзнателните натурални възможности, за да може по този начин човек практически да придобие висока самоувереност в личната си сила и истинска свобода при общуване с хората, дори и ако е търсил това с месеци или години. Моята цел не е нищо друго, освен да ти напомня, че преди всичко ние сме способни хора. За мен е достатъчно да си спомниш това, за да започнеш да използваш скритите си възможности, с които да подобриш живота си в личен, социален и финансов план.


Тагове

децата ви, отглеждане, социални умения


Свързани публикации, които може да харесаш:

Остави своя коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked

{"email":"Email address invalid","url":"Website address invalid","required":"Required field missing"}

ВЗЕМИ БЕЗПЛАТНА КНИЖКА: “10 УМЕНИЯ НА ЩАСТЛИВИТЕ ХОРА”

Вече хиляди хора използват тези 10 Умения, за да се освободят от негативните емоциии и да направят промяната, която искат да видят в света.